Най-екстремните обекти във Вселената – място, където времето спира, а гравитацията побеждава светлината.
Черната дупка се образува, когато много масивна звезда изчерпи горивото си и колабира под собствената си гравитация. В този момент материята се свива до изключително малък обем с огромна плътност.
Гравитацията около черната дупка е толкова силна, че нищо не може да я напусне, включително светлината. Границата, след която няма връщане назад, се нарича „хоризонт на събитията“.
Съществуват няколко основни вида черни дупки. Най-често срещаните са звездните черни дупки, които се образуват от колапса на масивни звезди.
В центровете на галактиките се намират супермасивни черни дупки, които имат маса милиони или дори милиарди пъти по-голяма от тази на Слънцето. Счита се, че почти всяка галактика има такава в центъра си.
Макар самите черни дупки да не излъчват светлина, учените могат да ги наблюдават чрез ефектите им върху околната материя. Газът и прахът около тях се нагряват и светят силно, образувайки т.нар. акреционен диск.
През 2019 г. беше публикувана първата реална снимка на черна дупка, направена от телескопа Event Horizon Telescope. Това беше огромен пробив за съвременната астрономия.
Видеото показва визуално как черните дупки влияят на светлината и движението на обектите около тях.
Български
English
Français